Българският писател и академик, Васил Попович, е роден в Браила на 18 октомври 1833 година. Родителите му са изселници от Ямбол. Младежът посещава влашко училище, а в периода 1846-48 година и българско училище в родния си град.
По-късно Попович става писар в английското консулство в Браила и Галац, а от 1851 до 1856 г. е ученик в киевската Втора гимназия. Смята се, че Попович е участвал като доброволец в Кримската война, а през 1857 година вече е студент в Киевския университет, но прекъсва и се връща в Браила.
В периода 1858-61 година Попович става студент в Московския университет. Той редактира първия брой на сп. "Братски труд", прави и други публикации. През 1861 година той се завръща в Браила и помага в издаването на в-к “Дунавски лебед” в Белград. Става учител в Централното българско училище в Болград. Той учителства, сътрудничи на периодичния печат и участва в театралните представления на Войниковата трупа.
На Учредителното събрание на Българскто книжовно дружество, Попович е избран за дописен член. После учителства във Велес и Пловдив, а после е преподавател във Военното училище в София. През 1879 година той пулбикува "Детска гусла".
През 1880 година Васил Попович е избран за народен представител във Второто обикновено народно събрание. Става учител по български език на княз Александър I Батенберг, а през 1883 година - член на Учебния съвет към Министерството на народното просвещение.
Попович публикува "За звуковете. Конспект из етимологията на новобългарския език", а повестта му "Беше" излиза като подлистник на в. "Балкан".
Васил Попович е избран за редовен член на Българското книжовно дружество /днес БАН/. През 1888 година той публикува драмата "Примерните родители срещу примерните си деца". В периода 1889-91 година е училищен инспектор в Самоков.
Уумира в София на 7 август 1898 година.